Пожелавам ти достатъчното...

                           

  Наскоро ми се случи неволно да подслушам на летището разговор между майка и дъщеря и, които се сбогуваха. Близо до вратата, през която трябваше да мине дъщерята, те се прегърнаха и майката каза "Желая ти достатъчно". Дъщерята отвърна : " Животът ни беше повече от достатъчен. Любовта ти е всичко, от което съм имала нужда. Аз също ти пожелавам достатъчно!". Целунаха се и дъщерята замина. Тогава майката се приближи до прозореца, където седях аз. Отблизо виждах как се опитва да не плаче. Опитах се да бъда незабележим за нея, но тя се обърна към мен и ме попита: 

"Случвало ли Ви се е да се разделяте с някого, знаейки, че е за последно?"

"Случвало ми се е- отвърнах аз- но защо мислите, че е за последно?"

 "Аз съм възрастна, а тя живее много далече. На мен ми предстоят трудни моменти и когато тя се върне, най -вероятно ще е за моето погребение..."

 "Може ли да Ви попитам нещо? Когато се разделяхте, Ви чух да казвате, че и желаете достатъчно. Какво значи това?"

 Тя се усмихна. Каза ми, че това пожелание се предава в семейството и от поколения. Каза, че когато го отправят към някого, му пожелават хубав и честит живот, изпълнен с достатъчно полезни моменти в него. После замълча, сякаш се опитва да си спомни нещо и се усмихна широко, изричайки:

 " Пожелавам ти достатъчно слънце, за да  пазиш душата си светла. Пожелавам ти достатъчно дъжд, за да цениш повече слънцето. Пожелавам ти достатъчно щастие, за да пазиш своя дух бодър. Пожелавам ти достатъчно болка, за да  цениш малките радости в живота като големи. Пожелавам ти достатъчно победи, за да задоволиш своите нужди. Пожелавам ти достатъчно загуби, за да оцениш всичко, което имаш. Пожелавам ти достатъчно срещи, за да преминеш по-лесно през разделите."

После се разплака и си тръгна. 

Казват, че минута стига, за да срещнеш специален човек. Час, за да го оцениш. Ден, за да го обикнеш. И цял един живот, за да го забравиш.   

Адаптиран текст на Bob Perks