четвъртък, 1 септември 2016 г.

Бракът- началото на моята свобода


 Бракът ми не е краят на моята свобода. Той е нейното начало!

Ти си човекът, с когото искам да преплувам океана Живот.
С теб искам да изтанцувам почините дни, а през другото време да избирам посоки за пътешествия, докато ти държиш картата.
Когато си мисля за бъдещето, те виждам там и в най-дивите си фантазии.
Разговаряме дълги часове, празнейки чаши до дъно.
Ти си човекът, с когото искам да се размотавам по бельо с часове  из цялата къща.
Ти си човекът, който прави света за мен достъпен.
Искам да изживея и бъдещо си с теб, защото правиш живота ми толкова цветен, колкото аз не мога да си представя.
Нещо в теб ме вдъхновява и ме кара да бъда по-ярка и по-смела от нормалното.
Дори не смеех да мечтая, че такова радост ще се случи на мен.
И искам и аз да те вдъхновям така, както ти мен.
Аз не търся уединение, но искам да се крия с теб на отдалечени места , чужди страни, сред  чудни пейзажи, потайни кътчета, в удивителни местности, които не биха били такива без теб. Искам да намествам дръжката на куфара си, да потегляме към летището и да вървим през тълпата.
С теб искам да се изгубя, да лагерувам някъде, да вървим по непознати улици в 5 сутринта в град, чието име не знаем. 
Ти си човекът, с който искам да се връщам у дома и пак с теб искам да бягам оттам.
Искам да споделя с теб всяко приключение в моя живот.
Искам да правя всичко на тази земя с теб.

Не искам да съм човек, с който винаги се съгласяваш.
Искам да съм човекът, когото предизвикваш- да се променя, да се развива, да разширява кръгозора си, да гони предизвикателства, за които не знаех, преди да те срещна.
Искам да споря с теб до 3 през нощта.
Искам силно да ми се противопоставяш, когато излизам от контрол.
Искам страстно да дискутираме живота си, защото твоят огън е мое топливо и не искам тази искра да изгасне.

Не искам просто да те придружавам - искам да бъдем наистина близки.
Искам да се поощряваме взаимно, за да станем по-силна, по-пълноценна версия на самите нас.
След 10 г да стоим горди един до друг. След 20г пак - рамо до рамо.

Най-малко от всичко се страхувам от раздялата.
Аз никога не се влюбих в теб в традиционния смисъл на думата.
Аз нахлух в любовта  - уверена, съзнателна, без съмнение.
Избрах теб в денят, когато те срещнах и обещавам да правя този избор всеки ден.
Ще премина през всички битки и изкушения  и пак ще избера теб.
При всеки житейски завой, който се опита да ни раздели - аз пак ще избера теб.
Любовта ми към теб - това е пробуждане,  съзнателен избор, който ще защитавам до последния удар на сърцето си.

А сега- нека оставим настрани тези обещания, защото имаме празник. 
Трябва да отворим сватбените си подаръци, да пием много шампанско, да потеглим на меден месец.
Цялата тази история с брака е стара и уморителна. 
Щастието ни е в това, че ние не сме - ние сме млади и диви сега.
И нашите най-смели дни  предстоят.



Автор - Heidi Priebe
Превод и адаптация - Common People Editor

Няма коментари:

Публикуване на коментар